петък, 16 декември 2011 г.

Вдъхновеното Обучение - Валдорф и Монтесори

Една статия на Линдзи Евънс, относно видовете обучение, които вече лека полека навлизат и в България. Статията не е преведена цялата, като имам време, ще го направя. Като начало започва с Валдорфската педагогика и Обучението Монтесори:

By Lindsay Evans
Web Exclusive - August 15, 2008


Децата се раждат със силно естествено любопитство да разберат света около себе си. Родителите, които са първите и най-влиятелни учители на децата, често срещат трудности, объркване и тревога във връзка с планиране прехода на детето им към училищна среда.

Ранното детско обучение през времето се е облагодетелствало от мъдростта и проникновението на много отговорни индивиди и продължава да се развива и днес. Работата на Рудолф Щайнер, Мария Монтесори и други, значително е оформила начина, по който децата днес взаимодействат с учителите и вътре в класните стаи.

Чрез разпознаване нуждите на малките деца и осъществявайки стратегии за ефективно насочване на любопитството им, тези възпитатели са развили много различни, но високо разултатни методи, свързани с ранното детско възпитание. Много независими и обществено основани (държавни) училища, продължават да употребяват техните методи днес.

На пръв поглед, да опознаете различните възпитателни методи, които са популярни, може да ви се стори пряко сили. Най-честият въпрос е: `Кое различава тези философии една от друга?` Целта на тази статия е да представи няколко добре познати видове обучение и да подчертае различията им, така че родителите ще имат основа в знанията си, когато търсят училище, което да подхожда на тяхното семейство.

Валдорф

Валдорфското обучение е основано на работата на австрийският учен и философ Рудолф Щайнер. Първото валдорфско училище е основано през 1919 г. и следва изследванията на Щайнер в нов клон на философията, която той нарекъл антропософия (гръцка дума, със значение – човешка мъдрост). 
Щайнер вярвал, че човешките духовни преживявания могат да бъдат анализирани, ползвайки научни разсъждения и споделени с другите, за да се облагодетелства човечеството като цяло. 
На всеки индивид би трябвало да се позволи неограничена лична свобода, за да изследва и разсъждава върху духовността; получената мъдрост в замяна ще подхрани тялото и душата.   

Въпреки че Антропософията не се преподава директно като предмет на валдорфските ученици, тази парадигма (модел) на духовна мъдрост е родила педагогическо движение, чиято установена цел е, според сайта waldorfanswers.org, да `създава индивиди, които са способни самостоятелно (сами със себе си) да придадат значение на живота си.`

Във валдорфската педагогика се използват естествени материали като дърво и вълна за играчки и обзавеждане, за да се подхранва детското инстинктивно уважение към природата. 

Учениците, особено в ранното си детство са запознавани с нов материал по артистичен начин – чрез приказки, музика или театрално представление например – за да ангажират напълно сетивата на децата и въображението им. 
Подхранването на цялото дете - `глава, ръце и сърце` е съществено в моделът на валдорфското образование. 
Тъй като валдорфската педагогика се стреми да балансира академичното познание с артистични и практични занимания, децата могат да учат плетене, градинарство, движение и други умения, заедно с академичния материал. 

`Ранното детство е невероятно богато време на растеж и учене, но процесът на учене е много по-важен от съдържанието на научаваното в този етап на животът`, казва Джоун Олмон (Joan Almon, coordinator of the Alliance for Childhood), координатор на Алиансът за Детство и редактор на книгата `Какво е валдорфска детска градина?` 

В предучилищна възраст и в детската градина, фокусът типично е върху игра, въображение, имитиране, изкуство, движение и вълшебни приказки. `Моделът за ранното детско образование не е училищен модел, а домашен, с деца от различни възрасти изживяващи заедно живота, както го правят близките в едно семейство`, казва Олмон.

Монтесори

Д-р Мария Монтесори, италиански лекар и педагог, отваря първото училище монтесори в Рим през 1907 г. последвало дипломната й работа с деца с умствени проблеми. Нейният успех с проблемни деца я накарал да развие образователна философия, която да помогне на деца от цял свят. Монтесои вярвала, че децата са родени схватливи, любопитни и имат чудесната способност да се обучават сами, когато са предразположени с подходящи материали и дейности. 
Монтесори говори за детското попиващо съзнание и разглежда децата като способни същества, на които, когато им се даде уважение и доверие блестят в самостоятелно насочена към тях образователна среда.

Класната стая при Монтесори е дом на деца в групи с три години разлика (0-3, 3-6 и т.н.). Класната стая задоволява нуждите и интересите на детето, създавайки образователна среда, където децата могат свободно да се местят от една внимателно подготвена активност кам друга както пожелаят. 
Мебелировката, която е съобразена с ръста на децата, растения и саксии и малки животни правят класната стая удобен детски свят. 

Учителят запознава с нови материали децата индивидуално и показва правилното им ползване, после остава тих и спокоен до детето, докато то експериментира и открива творчески тази активност. Практичните житейски материали учат децата на самостоятелни умения като например почистване, наливане, смесване, сгъване и насочва детската наслада от ученето към всичките пет сетива. 
Тези материали оисновено са самопоправящи се (self-correcting) (Опа, водата се разля, докато я наливах!), и така утвърждават детската спосоност да учат себе си. 

Учителите Монтесори са обучени да разпознават чувствителните периоди в детското развитие и да използват наблюденията си върху децата в тази среда като основа при продължаването на учебната програма. 
Едно дете може да повтаря активностите, колкото пъти иска докато постигне овладяването им. Учителят отговаря всяко дете да овладее всички дейности и материали в стаята през три годишният му престой там.

Едно проучване през 2006г. на д-р Анджелин Лилард и Никол Елз-Куест, публикувано в списание ` Science `, съобщава, че деца с монтесори образование се представят като или по-добре от традиционно обучени деца в академични и социални предмети. 
Д-р Лилард отдава тези заключения предимно на специалните монтесори обучителни материали, изграждане на социални умения и насочената към детето програма на монтесори. `Често в монтесори има специално социално обучение с уроци как да се разрешават конфликти, любезно помолване за нещо и т.н. Вярвам, че децата виждат все повече примери за бедно социално взаимодействие в обществото и затова се нуждаят от точно такова обучение и разиграване на ситуации`, казва Лилард.

Additional Options
You may also consider options such as a public preschool or kindergarten. Visit your local public school and talk to parents whose kids are enrolled. Depending on the school district, teachers, and funding, you may find a successful program that works for you.

Another option is a cooperative preschool or kindergarten. Co-ops are independent schools organized and administered by a group of parents who hire trained teachers for their children. Parents share responsibilities of running the school and assist in the classroom on a rotating basis. You can learn more here: www.preschools.coop

In Sudbury schools, children are free to direct their education and are guided by their own interests. Sudbury model schools believe that a person's character, rather than a specific body of knowledge, will determine success in life. Although more common for older children, many Sudbury schools offer preschool and kindergarten programs as well (www.sudburynetwork.org).

Of course, homeschooling is also an option. A growing number of mothers choose to educate their children at home in small independent groups. Curriculum resources and social networks abound online. Here is a good place to start: www.homeschool.com.


Lindsay Evans is a freelance writer and teacher at her daughter's Montessori school.
via - Inspired Education