Защо на децата масово не им се ходи на училище? - Колонката на ... - Edna.bg
Отговаря Богдана Трифонова:
"Защо на децата масово не им се ходи на училище?" - това е реален въпрос на реална майка на реален първокласник. Зададе ми го вчера и аз започнах да трупам отговори – спонтанни, искрени и първосигнални, каквито са и самите деца.
• Защото на децата не им харесва там. Кой обича да ходи някъде, където не му харесва?
• Защото и Пипи не харесва училището, а Пипи си е за харесване отвсякъде.
• Защото и на учителите не им харесва! Ами, така е. И на тях не им се ходи на училище. А когато на учителя не му се ходи на училище, как да стане така, че и на детето да му се ходи? Нали пред децата трябва да има един човек с голяма усмивка и светнали очи, който по най-вълнуващ начин да разказва своята наука? Ако там има отегчен човек с угаснал поглед, няма как да бликнат любов и ентусиазъм!
• Защото не всички учители са като онзи митичен Господин по География от 22-ро, например. Защото той (и онези единици като него) успява да накара и хлапетата, които не се вълнуват толкова от география, да я заобичат така, че да започнат да си рисуват, ей така за удоволствие портрет на Симон Боливар… или картина с цветни точки като образец на аборигенското изкуство. Малко са учителите от този вид!
• Защото чантите са убийствено тежки – 7 кг. в първи клас! Освен ако идеята не е да подготвим нов отбор по вдигане на тежести…
• Защото има поне по три тетрадки от всеки предмет! Объркващо!
• Защото има поне по три различни учебника по един и същи предмет на различни издателства! Объркващо!
• Защото в тетрадките се пише повече и се рисува по-малко!
• Защото часовете се провеждат повече вътре и по-малко вън!
• Защото за кестените е по-приятно да научиш, докато ги събираш, а за гълъбите - докато ги храниш!
• Защото е по-весело, когато чиновете са цветни и стените също. И тази така важна класна стая е хубаво да прилича повече на любимата стая на детето – детската! И никак не е зле да е … хвърчаща!
• Защото е по-хубаво да се учи, докато се играе, а не да се учи, без да се мисли да игра.
• Защото "Защо?" завършва на на "О" и е ужасно важен въпрос, който не бива да се подминава с думите "Пиши и не питай много, много!"
• Защото храната в стола не е вкусна и изглежда странно!
• Защото училището е като… първата любовна среща! Този път цитирам приятел –Георги Тошев, който каза: "Училището е като първата среща - ако този, когото видиш там не те привлича, ако той не те провокира и интригува, дали ще поискаш да има втора среща?" Не. Няма да поискам втора среща. Ще си остана в къщи, няма да вдигам телефона, ще кажа, че "..нещо май не съм много добреее и май… се разболявам… и аз ще се обадя друг път". Да, ама друг път!
Така, че… това са моите съвсем спонтанни отговори на един въпрос, зададен от реална майка на реален първокласник! Вчера!
Защо на децата масово не им се ходи на училище?
Пишете на Богдана на edna@netinfocompany.bg
петък, 21 септември 2012 г.
четвъртък, 12 април 2012 г.
Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com
Чудесна статия, относно проектозаконът за детето:
от тук:
Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com
Проектът за Закон за детето се представя пред обществото с идеята, че държавата го обособява като самостоятелен правен субект, зачитайки личността на детето. Така тя се явява пряк гарант за спазването на неговите права, което обаче крие сериозен риск както за самото дете, така и за семейството.
Опитът за въвеждане на държавен контрол и стандарти за личния и семеен живот създава вероятност държавата да предизвести атрофия и
от тук:
Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com
Проектът за Закон за детето се представя пред обществото с идеята, че държавата го обособява като самостоятелен правен субект, зачитайки личността на детето. Така тя се явява пряк гарант за спазването на неговите права, което обаче крие сериозен риск както за самото дете, така и за семейството.
Опитът за въвеждане на държавен контрол и стандарти за личния и семеен живот създава вероятност държавата да предизвести атрофия и
срив на семейната институция
Според правната логика, за да бъде едно лице самостоятелен правен субект, то трябва не само да е правоспособно, но и дееспособно. До навършване на пълнолетие детето е носител на права, но не е напълно дееспособно, затова отговорност за него носят родителите му. Те го представляват законно по отношение на неговите права и правни действия (съгласно Семейния кодекс и Закона за лицата и семейството) и носят първостепенна отговорност за осигуряване на висшите му интереси (според Конвенцията за правата на детето – КООНПД чл 18).
Докато расте, детето се нуждае от ръководство и напътствие, за да се научи да упражнява отговорно своите права и да съзнава последствията от изборите и постъпките си. Чл. 47 от Конституцията, чл. 17 от Семейния кодекс и чл. 5 и 14 от КООНПД са в съгласие с този житейски принцип и гарантират, че родителите осигуряват ръководство, т.е. възпитание на децата, в упражняването на техните права. Така че правото на възпитание на детето е друг важен елемент от родителските права.
От решаващо значение за развитието на детето е неговият постоянен близък контакт със значим за него възрастен. Интересите на детето не могат да бъдат защитени извън контекста на личните му отношения с един или повече постоянни и близки до него възрастни. Упражняването на такъв тип отношения с детето е съществена част от родителските права, регламентирани в Семейния кодекс.
Законът гарантира защита срещу отделяне на детето против волята на родителите му и съответно предаването му на други лица, които да упражняват родителските права, освен в случаите, когато родителят изгуби статута си на суверен чрез доказано престъпно поведение, като малтретиране или изоставяне на детето.
Законите се създават спрямо определено разбиране за нормалност, а в момента тече повсеместно предефиниране на нормалността на семейните взаимоотношения и отношенията родител - дете.
Основен недостатък на създадения законопроект
е размитият праг за намеса – т.е. ясно дефинираните основания за намеса в живота на семейството. Законопроектът разглежда незрялото, недееспособно дете, като пълноценен правен субект, който е самостоятелен и отделен от семейството, и като такъв взаимодейства пряко с държавата, което прескача границите на родителското представителство.
Според проекта детето е способно безопасно да се излага на влияние на различни агенти, в лицето на държавни служители и сътрудничещите си с тях неправителствени организации, без да е правно обвързано със семейството.
Правата на родителите се отричат и са окачествени като „права на собственост върху детето”, а не като гаранция за неговата лична защита. Това поставя под въпрос съгласуваността на законопроекта както с Европейската конвенция за правата на човека, която в чл.8 защитава неприкосновеността на семейния живот, така и с КООНПД, която в чл .9 гарантира закрила на детето срещу разкъсване на семейните връзки.
Още чл. 1 на законопроекта постановява, че държавата - а не родителите - осигурява подходяща икономическа, социална и дори културна среда на детето, както и свобода на възгледите и сигурност. По-нататък, в чл. 46 (5) представителството на родителите е ограничено до случаите, когато те са съгласни с държавната преценка за най-добрите интереси на конкретното дете. Всичко това, в съчетание с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2, които превръщат отнемането на дете от семейството му в административна, а не съдебна процедура – по усмотрението на социалния служител – говори, че държавата предпоставя, че именно тя представлява детето.
Оттук произтича и предвиденото в проектозакона право на държавата да съветва правно, медицински, сексуално и психологически децата на всякаква възраст, без знанието на техните родители. Това на практика означава, че
дееспособността на родителите бива априори ограничена
Според правната логика, за да бъде едно лице самостоятелен правен субект, то трябва не само да е правоспособно, но и дееспособно. До навършване на пълнолетие детето е носител на права, но не е напълно дееспособно, затова отговорност за него носят родителите му. Те го представляват законно по отношение на неговите права и правни действия (съгласно Семейния кодекс и Закона за лицата и семейството) и носят първостепенна отговорност за осигуряване на висшите му интереси (според Конвенцията за правата на детето – КООНПД чл 18).
Докато расте, детето се нуждае от ръководство и напътствие, за да се научи да упражнява отговорно своите права и да съзнава последствията от изборите и постъпките си. Чл. 47 от Конституцията, чл. 17 от Семейния кодекс и чл. 5 и 14 от КООНПД са в съгласие с този житейски принцип и гарантират, че родителите осигуряват ръководство, т.е. възпитание на децата, в упражняването на техните права. Така че правото на възпитание на детето е друг важен елемент от родителските права.
От решаващо значение за развитието на детето е неговият постоянен близък контакт със значим за него възрастен. Интересите на детето не могат да бъдат защитени извън контекста на личните му отношения с един или повече постоянни и близки до него възрастни. Упражняването на такъв тип отношения с детето е съществена част от родителските права, регламентирани в Семейния кодекс.
Законът гарантира защита срещу отделяне на детето против волята на родителите му и съответно предаването му на други лица, които да упражняват родителските права, освен в случаите, когато родителят изгуби статута си на суверен чрез доказано престъпно поведение, като малтретиране или изоставяне на детето.
Законите се създават спрямо определено разбиране за нормалност, а в момента тече повсеместно предефиниране на нормалността на семейните взаимоотношения и отношенията родител - дете.
Основен недостатък на създадения законопроект
е размитият праг за намеса – т.е. ясно дефинираните основания за намеса в живота на семейството. Законопроектът разглежда незрялото, недееспособно дете, като пълноценен правен субект, който е самостоятелен и отделен от семейството, и като такъв взаимодейства пряко с държавата, което прескача границите на родителското представителство.
Според проекта детето е способно безопасно да се излага на влияние на различни агенти, в лицето на държавни служители и сътрудничещите си с тях неправителствени организации, без да е правно обвързано със семейството.
Правата на родителите се отричат и са окачествени като „права на собственост върху детето”, а не като гаранция за неговата лична защита. Това поставя под въпрос съгласуваността на законопроекта както с Европейската конвенция за правата на човека, която в чл.8 защитава неприкосновеността на семейния живот, така и с КООНПД, която в чл .9 гарантира закрила на детето срещу разкъсване на семейните връзки.
Още чл. 1 на законопроекта постановява, че държавата - а не родителите - осигурява подходяща икономическа, социална и дори културна среда на детето, както и свобода на възгледите и сигурност. По-нататък, в чл. 46 (5) представителството на родителите е ограничено до случаите, когато те са съгласни с държавната преценка за най-добрите интереси на конкретното дете. Всичко това, в съчетание с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2, които превръщат отнемането на дете от семейството му в административна, а не съдебна процедура – по усмотрението на социалния служител – говори, че държавата предпоставя, че именно тя представлява детето.
Оттук произтича и предвиденото в проектозакона право на държавата да съветва правно, медицински, сексуално и психологически децата на всякаква възраст, без знанието на техните родители. Това на практика означава, че
дееспособността на родителите бива априори ограничена
и им се вменява един вид частично запрещение по отношение на упражняването на родителските им права, или, с други думи, непълна дееспособност.
В чл.46 на проектозакона правата на родителите биват изцяло заместени от задължения. Те придобиват условен статут на временен настойник, а не на пълноправен родител.
Според проектозакона административните органи упражняват надзор върху личното развитие на детето, определят коя среда е подходяща за него. Те получават правото да го отнемат от семейството, ако социалните служители преценят, че грижите, полагани от родителите, са вредни за развитието на детето, или „не осигуряват емоционалното му развитие” например.
Така държавните органи се явяват органи по преразпределение на деца от неподходящи към подходящи родители. Счита се, че личните връзки между родители и деца не са от такова значение за развитието на децата, както държавните стандарти за оптимално развитие. Децата са държавен ресурс, който следва да се формира съгласно държавните планове, стратегии и изисквания.
В чл. 46 възпитанието и ръководството на детето липсват като права на родителите. Проектозаконът задължава родителя да подкрепя детето в "свободното" формиране на неговите възгледи, без да го ръководи и възпитава. Възпитанието съзнателно липсва в целия текст, освен като повод за
санкции срещу родителите
За сметка на това, функциите по възпитанието фигурират в проекта за Закон за предучилищното и училищно образование (ПЗПУО), където се прехвърлят на образователните институции.
Според двата проектозакона родителите са задължени от навършване на 4-годишна възраст на детето да го дадат за възпитание в държавни институции. В противен случай има сериозни санкции, включително отнемане на децата.
В чл.46 на проектозакона правата на родителите биват изцяло заместени от задължения. Те придобиват условен статут на временен настойник, а не на пълноправен родител.
Според проектозакона административните органи упражняват надзор върху личното развитие на детето, определят коя среда е подходяща за него. Те получават правото да го отнемат от семейството, ако социалните служители преценят, че грижите, полагани от родителите, са вредни за развитието на детето, или „не осигуряват емоционалното му развитие” например.
Така държавните органи се явяват органи по преразпределение на деца от неподходящи към подходящи родители. Счита се, че личните връзки между родители и деца не са от такова значение за развитието на децата, както държавните стандарти за оптимално развитие. Децата са държавен ресурс, който следва да се формира съгласно държавните планове, стратегии и изисквания.
В чл. 46 възпитанието и ръководството на детето липсват като права на родителите. Проектозаконът задължава родителя да подкрепя детето в "свободното" формиране на неговите възгледи, без да го ръководи и възпитава. Възпитанието съзнателно липсва в целия текст, освен като повод за
санкции срещу родителите
За сметка на това, функциите по възпитанието фигурират в проекта за Закон за предучилищното и училищно образование (ПЗПУО), където се прехвърлят на образователните институции.
Според двата проектозакона родителите са задължени от навършване на 4-годишна възраст на детето да го дадат за възпитание в държавни институции. В противен случай има сериозни санкции, включително отнемане на децата.
Проектозаконът не взима предвид правото на децата на личен живот и отношения. Предвижда се то да прекарва по-голямата част от деня в публична среда, под постоянно наблюдение. В тази среда, в името на „социализацията” и еманципацията от родителите, детето е лишено от възможността за близък личен контакт със значим за него възрастен.
Авторите на законопроекта възприемат рамките на
Авторите на законопроекта възприемат рамките на
семейството като ограничение на свободата на детето
и инкубатор на насилие. Те обявиха публично, че искат да освободят детето от ограниченията. Целта на законопроекта според тях е да се премахне традиционната патриархална семейна култура, да се осъществи нещо като културна революция. Законът залага на контрола (наречен „мерки за подкрепа”, "превенция" и „предписания със задължителен характер”), санкциите и сплашването на родителите.
Според проектозакона държавата, чрез своите безлични по характер институции, може да замести личната връзка родител - дете. Очевидно е намерението на държавата именно тя да упражнява права и да извършва правни действия от негово име, което нарушава правото на детето да бъде представлявано именно от своите родители.
От нас зависи дали ще приемем подобна заявка за подмолна подмяна на ценностите - отхвърляне на ролята на връзката между родител и дете и закрилата, осигурявана от семейството, и замяната й с институционална отговорност за грижата за децата, въз основа на приемането на всички родители за виновни по презумпция.
и инкубатор на насилие. Те обявиха публично, че искат да освободят детето от ограниченията. Целта на законопроекта според тях е да се премахне традиционната патриархална семейна култура, да се осъществи нещо като културна революция. Законът залага на контрола (наречен „мерки за подкрепа”, "превенция" и „предписания със задължителен характер”), санкциите и сплашването на родителите.
Според проектозакона държавата, чрез своите безлични по характер институции, може да замести личната връзка родител - дете. Очевидно е намерението на държавата именно тя да упражнява права и да извършва правни действия от негово име, което нарушава правото на детето да бъде представлявано именно от своите родители.
От нас зависи дали ще приемем подобна заявка за подмолна подмяна на ценностите - отхвърляне на ролята на връзката между родител и дете и закрилата, осигурявана от семейството, и замяната й с институционална отговорност за грижата за децата, въз основа на приемането на всички родители за виновни по презумпция.
понеделник, 2 януари 2012 г.
Защо обучаваме децата си у дома
Това е една статия на майка, която обучава детето си у дома, а по-надолу са част от статията й по въпроса:
Защото пълним умовете на петокласниците тук в щатите с факти, които ще се окажат напълно безполезни и неуместни по времето, когато те ще са вече големи. Когато порастнат, тези неща отдавна ще са забравени.
Всичко, което всъщност научих в пети клас бе как да да се преструвам, че знам. Как да запаметявам неща само, за да мина тест. Това осъзнаване ме доведе до това да преоценя и да замисля над думата `нуждае се` (относно моето дете) и как една дефектна система, основана на стандартизирано тестване, решава, какво тябва да научи моето дете. Смятам, че ползваните методи и въпроси, които са покрити в обществените училища са остарели, а в някои случаи, откровено безмислени.
Та, какво би се случило ако пълним умовете на нашите петокласници с образователна опитност от истинският живот, с неща, които ги вълнуват и са им интересни? Какво по-дълбоко, по-смислено познание е възможно ако следваме децата си?
Защото пълним умовете на петокласниците тук в щатите с факти, които ще се окажат напълно безполезни и неуместни по времето, когато те ще са вече големи. Когато порастнат, тези неща отдавна ще са забравени.
Всичко, което всъщност научих в пети клас бе как да да се преструвам, че знам. Как да запаметявам неща само, за да мина тест. Това осъзнаване ме доведе до това да преоценя и да замисля над думата `нуждае се` (относно моето дете) и как една дефектна система, основана на стандартизирано тестване, решава, какво тябва да научи моето дете. Смятам, че ползваните методи и въпроси, които са покрити в обществените училища са остарели, а в някои случаи, откровено безмислени.
Та, какво би се случило ако пълним умовете на нашите петокласници с образователна опитност от истинският живот, с неща, които ги вълнуват и са им интересни? Какво по-дълбоко, по-смислено познание е възможно ако следваме децата си?
Да вземем например един петокласник, който се интересува от бейзбол. Лудо, страстно заинтересуван от бейзбол. Това може да доведе до изучаване на скоростта. На историята. На расови въпроси. На икономика. Той би научил отборите от различните щати и градове. География. Това може да доведе до семейни посещения на бейзболни игри. Посещения на спортни музеи. Той би научил за кариерата (професията) и дисциплината. С малко помощ и находчивост от страна на родителите, той би открил всичко това в собствени срокове, което би направило всичко по-силно. Това е начинът, по който ние естествено опознаваме нашия свят. Като сме заинтригувани.
от тук:
http://www.amberdusick.com/homeschoolingvoyage/why-we-homeschool/
от тук:
http://www.amberdusick.com/homeschoolingvoyage/why-we-homeschool/
Книга за Домашното Образование
Една майка описва обучението у дома.
Повечето домашно обучени деца са от християнски семейства.
Смятам, че и семейства с друга ценностна система могат да се възползват от техния опит.
Абонамент за:
Публикации (Atom)