понеделник, 2 януари 2012 г.

Защо обучаваме децата си у дома

Това е една статия на майка, която обучава детето си у дома, а по-надолу са част от статията й по въпроса:

Защото пълним умовете на петокласниците тук в щатите с факти, които ще се окажат напълно безполезни и неуместни по времето, когато те ще са вече големи. Когато порастнат, тези неща отдавна ще са забравени.

Всичко, което всъщност научих в пети клас бе как да да се преструвам, че знам. Как да запаметявам неща само, за да мина тест. Това осъзнаване ме доведе до това да преоценя и да замисля над думата `нуждае се` (относно моето дете) и как една дефектна система, основана на стандартизирано тестване, решава, какво тябва да научи моето дете. Смятам, че ползваните методи и въпроси, които са покрити в обществените училища са остарели, а в някои случаи, откровено безмислени.

Та, какво би се случило ако пълним умовете на нашите петокласници с образователна опитност от истинският живот, с неща, които ги вълнуват и са им интересни? Какво по-дълбоко, по-смислено познание е възможно ако следваме децата си?

Да вземем например един петокласник, който се интересува от бейзбол. Лудо, страстно заинтересуван от бейзбол. Това може да доведе до изучаване на скоростта. На историята. На расови въпроси. На икономика. Той би научил отборите от различните щати и градове. География. Това може да доведе до семейни посещения на бейзболни игри. Посещения на спортни музеи. Той би научил за кариерата (професията) и дисциплината. С малко помощ и находчивост от страна на родителите, той би открил всичко това в собствени срокове, което би направило всичко по-силно. Това е начинът, по който ние естествено опознаваме нашия свят. Като сме заинтригувани.
от тук:
http://www.amberdusick.com/homeschoolingvoyage/why-we-homeschool/

Книга за Домашното Образование

Една майка описва обучението у дома.
Повечето домашно обучени деца са от християнски семейства.
Смятам, че и семейства с друга ценностна система могат да се възползват от техния опит.

`Това е тъканта на нашия семеен живот. Наслаждаваме се да учим. Наслаждаваме се един на друг. Нямам съвършени деца, а със сигурност и аз съм много несъвършена майка, но вярвам, че домашното училище позволи на Кермит и мен да използваме максимално времето, което имаме, да подготвим нашите деца за зрелия живот – и аз съм благодарна за това, и искам да прибавя моя глас на насърчение за другите, които обмислят да пътуват по този път.`