вторник, 21 май 2013 г.

Образованието има нужда от революция

Образованието има нужда от революция, не от еволюция: Сър Кен Робинсън и идеите за промяна на глобалното образование
Силвия Андреева, сертифициран Т.У.Р. и Т.У.У. инструктор

Не е лесно да пиша за човек, когото не познавам. Някак ми е странно, но пък е точно навреме. Днес съм на вълната на стандартизираните тестове. Или изходните нива. Или националното външно оценяване. Или матурите. Който както предпочита да ги нарича. На нея съм от известно време и да пиша за някой с идеите на Сър Кен Робинсън в този момент е като светлина в тунела, защото ми дава надежда и мотивация да направя нещо, за да променя нещата. В същото време е като слънчево затъмнение – знаеш, че някъде там има работещи идеи и модели, но българското образование е в сянката на една държава, която подценява народа си.

През 2006-та година Сър Кен Робинсън е поканен да говори на конференцията TED, по онова време провеждаща се в затворен формат за около 1200 участника. Тогава той говори по темата „Защо училищата убиват креативността?“. Няколко месеца след събитието от TED решават да експериментират с качването на няколко от презентациите онлайн на сайта им и една от избраните е тази на Сър Кен Робинсън. Шест години по-късно, през 2012-та, неговата първа презентация все още е най-гледаната TED презентация в света. Свалена над 20 млн. пъти в над 150 държави и продължава да бъде сваляна по средно 10 хил. пъти дневно, отделно от това е постоянно показвана на големи и малки конференции, на работни срещи и семинари по цял свят, с което се предполага, че е гледана от над 200 милиона души.

Защо тази лекция е толкова популярна и какво е значението на нейната популярност?

В нея има две основни теми. Първата е, че всички ние сме родени с естествени заложби да бъдем креативни и системите за публично образование ги подтискат. Втората е, че необходимостта да се култивират такива способности е все по-спешна – поради индивидуални, икономически и културни причини, което налага да преосмислим доминиращите подходи в образованието. Според Сър Кен Робинсън една от причините тази лекция да продължава да пътува из света е, че тези две теми засягат дълбоко хората в личен план. Много хора по света се чувстват маргинализирани от собственото си образование и тази лекция им помага да разберат защо. Втора причина за въздействието на лекцията е, че хората и организациите навсякъде виждат, че настоящите образователни системи се провалят в това да посрещат предизвикателствата, пред които е изправен светът днес и работят усилено, за да открият алтернативни решения. Доминиращите образователни системи се основават на три принципа или предположения, които са съвсем противоположни на това как наистина се живее човешкият живот.
Първо, те насърчават стандартизацията и един тесен поглед към интелигентността, докато човешките таланти са разнообразни и индивидуални.
Второ, те насърчават съблюдаването на правилата и стандартите, докато културният прогрес и постижения зависят от култивирането на въображението и творческия потенциал. Трето, те са линейни и трудно-променящи се, докато курсът на всеки човешки живот е органичен и във висока степен непредсказуем.

В известна степен, тази първа лекция на Сър Кен Робинсън се превръща в точка на сплотяване за един различен разговор за образованието. Разговор, който в последните 7 години става все по-важен.

„Цялата образователна система е един удължен процес за прием в университета“

Целта на общественото образование навсякъде по света е да създава университетски професори – продукт на идеята за академична кадърност. Като деца често сме отклонявани от нещата, които обичаме да правим, с обяснението, че няма да си намерим работа, правейки това. Един от принципите, залегнали в съвременните образователни системи, който Сър Кен Робинсън широко критикува, е йерархията на предметите. Най-високо са поставени математиката и езиците, след това са хуманитарните предмети и в дъното са изкуствата. Коренът на това е назад във времето, когато светът е имал нужда от едни съвсем различни знания и умения на хората, а индустриалният, научен и технически прогрес са били водещи в развитието на обществото. Нашето съвремие е различно. Сър Кен Робинсън не поставя под съмнение важността на тези предмети. Но дали всички хора на планетата имат нужда от това, за да реализират своя личен потенциал?

„Ако не си готов да грешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално“

Този цитат на Сър Кен Робинсън стои на видно място в биографията му. Цитатът е от книгата му „Елементът“, която излиза през 2009-та година и е преведена на 21 езика. В основата на книгата стои убеждението, че всеки човек има таланти, които може да развие, но хората не ги използват, дори прекалено малко хора осъзнават, че ги притежават. Книгата разглежда човешките таланти, страстта и постиженията и как срещата на трите прави живота ни пълноценен. В нея има десетки истории на успели и известни личности, изхвърлени от образователните системи, в които са учили, тъй като не са отговаряли на стандартите.

Креативността е толкова важна в образованието, колкото и грамотността и трябва да я третираме със същия приоритет. Децата ще се възползват от шансовете. Ако не знаят – ще измислят нещо, те не се страхуват да грешат. Това не означава, че да грешиш и да си креативен е едно и също, но със сигурност ако не сме подготвени да сгрешим, няма да измислим нищо оригинално. Докато пораснат, децата се научават да ги е страх от грешките. Така управляваме и компаниите. В националните образователни системи грешките са най-лошото нещо, което може да се случи. Резултатът от това е, че обучаваме хората да губят своите творчески способности.

„Образованието е едно от нещата, които оставят дълбока следа в живота ни“

Всички деца имат таланти и ние ги прахосваме безмилостно“. Училището е място, където децата се учат, че да грешиш е лошо, това се наказва. Как тогава можем да очакваме от тази система да израстнат деца, които са подготвени да живеят в бъдеще, в което не знаем какво ще се случи?

Четири години след особено успешната презентация „Защо училищата убиват креативността?“, Сър Кен Робинсън е поканен отново на TED Global. Темата: „Да предизвикаме революция в ученето“ . В тази презентация той набляга на кризата в човешките ресурси и факта, че се справяме доста зле с това да разкриваме и развиваме талантите и потенциала си. Говори за това колко много хора по света не се наслаждават на това, което правят, а чакат да дойде уикенда, за да „живеят“. Според Сър Кен Робинсън една от основните причини за това е образованието, тъй като то измества хората от техните естествени таланти. Световните образователни системи се реформират през последните години, но това не е достатъчно, това е като да поправиш счупена машина, която ще работи по същия начин. Образованието няма нужда от еволюция, а от революция, от цялостно преобразяване.

„Има неща в образованието, към които сме приковани. Едно от тях е идеята за линейност. Започваш оттам и ако преминеш през пътеката, ако направиш всичко по правилния начин, накрая ще бъдеш осигурен до края на живота си.“ Но животът е органичен, а не линеен. Вероятно кулминацията на образованието е да ни приемат в колеж или университет. Обсебени сме от тази идея, а не всеки иска или има нужда да отиде в университет, може би не сега, а по-късно.

„Колежът започва в детската градина“

Има толкова сериозна конкуренция да вкараш детето си в правилната детска градина, че някои деца дори ги интервюират за това на 3 годишна възраст. Или на 6 годишна възраст. Това се случва и тук, в България, не само в САЩ. Още в крехкото детство започва „стандартизирането“, което води до необходимостта от съответствие. Образователните системи са изградени на принципа на веригите за бързо хранене. Те работят в съответствие със стандартите за качество. Така и нашите деца в училище се измерват спрямо стандарта за качество и се категоризират в система от оценки и профили.

Причината, поради която много деца напускат образователната система е, че тя не храни тяхната душа, енергия, страст... „Образованието трябва да прилича повече на земеделието“, - казва Сър Кен Робинсън, „където всяко училище може да разцъфтява, всяко дете може да разцъфтява. Всеки ден, по целия свят, нашите деца постилат мечтите си под краката ни и ние трябва да стъпваме много леко“.

Долината на смъртта в образованието

Сякаш точно навреме, около месец преди празника, с който отъждествяваме образованието в България - 24 май, се проведе TED Talks Education. Съвсем очаквано Сър Кен Робинсън излезе на сцената. Темата му този път беше „Как да се измъкнем от Долината на смъртта в образованието?“. Дори само заглавието е стряскащо. Долината на смъртта? Тръпки ме побиват преди да стартирам видеото и се питам наистина ли стигнахме до такава метафора.

„Човек е естествено различен и разнообразен, а не съответен“

Статистиката в САЩ сочи, че близо 10% от децата в училищна възраст са със Синдром на дефицит на вниманието. Кен Робинсън поставя това под съмнение: „Час след час децата вършат нискокачествена канцеларска работа в училище – не е изненада, че не ги свърта на едно място“.

Учителката на сина ми на последната родителска среща ми каза: „Досега не съм имала дете като него, което внимава и е концентрирано цели 5 часа“. Вярвам й. Децата, в по-голямата си част, не страдат от психологически заболявания, те страдат от нещо, наречено „детство“. Те просперират най-добре в широк учебен план, който оценява разнообразните им таланти, а не само малка част от тях.

Искрата на любопитството

Когато големият ми син тръгна на училище, в очите му искреше онова любопитство, присъщо като че ли само на детските очи. При всяко ново нещо, което откриваше, искрата заблестяваше и озаряваше личицето му. С навлизането все по-напред в образователната система започвам да виждам как искрата блести все по-слабо, а въпросите се преобразяват в твърдения от рода на „защото така трябва“ и „понеже госпожата каза така“. А уроците стават все по-трудни за разбиране и овладяване...

Сър Кен Робинсън вярва, че ако успеем да запалим искрата на любопитството в едно дете, то ще учи без необходимост от външна помощ. Децата са любопитни по природа, а любопитството задвижва постиженията. Вместо любопитство, това, което създаваме в образованието, е култура на сервилност. Нашите деца и учители биват окуражавани да следват рутинни алгоритми, вместо да стимулират тази сила на въображението и любопитството.

„Няма образователна система в света, която да е по-добра от своите учители“

Учителите са източниците на успех в училището. Но преподаването е креативна професия, добрите учители не само предават информация, те са ментори, стимулират, провокират, завладяват вниманието. Но да си въвлечен в задачата преподаване без да се случва учене всъщност означава, че не изпълняваш задачата си.

Според Сър Кен Робинсън проблемът в образованието е, че фокусът се поставя не върху ученето или преподаването, а върху изпитването. Не че то не е важно, стандартизираните тестове имат своето място, но те не трябва да са преобладаващи, още по-малко – водещи, в образованието. Трябва да са с цел диагностика, да подпомагат процеса, а не да му пречат.

„Човешкият живот е, по своята същност, творчески“

Една от ролите на образователната система е именно да събуди и развие творческите сили, вместо това тя създава култура на стандартизиране.

Това, което всички високоефективни образователни системи по света правят на първо място е, че индивидуализират преподаването и ученето. Разбират, че учениците са тези, които учат и системата трябва да увлече тях, любопитството им, личността и творчеството им. Второто е, че дават висок авторитет на учителската професия. Разбират, че няма да има добро образование без добри учители и те трябва да имат подкрепа и възможности за професионално развитие. Трето, в тези системи отговорността да се върши работата е на училищно ниво. Образованието се случва в училищата между учители и ученици и ако премахнеш тяхната лична преценка чрез наложен режим на централно командване, то спира да действа.

„Алтернативните форми на образование, които имат за цел да върнат и задържат децата в училище, имат някои общи характеристики“ – разказва Сър Кен Робинсън. „Те са персонализирани. Учителите имат висока подкрепа. Свързани са с обществото. Програмите са широки и разнообразни. Ученето се случва в и извън училище. Работят!“ Единствено не е ясно защо се наричат „алтернативни“. Ако всички системи правеха това, нямаше да има нужда от алтернативни форми.

„Истинската роля на лидерите в образованието не трябва да бъде командване и контрол“ – обобщава Сър Кен Робинсън, „тя трябва да бъде контрол на климата, създаване на условия за реализация.“

Долината на смъртта е жива

Долината на смъртта в Калифорния се казва така, защото в нея никога нищо не расте, няма живот, тя е „мъртва“. През зимата на 2004-та там се изсипва проливен дъжд. През пролетта на 2005 г. има феномен - цялата долина е осеяна с цветя. Тя не е мъртва. Тя спи. Точно под повърхността са семена, изпълнени с възможности. Чакащи правилното време, за да се реализират. И както става с органичните системи, ако условията са правилни, животът е неизбежен, той се случва постоянно. Вземете една област, община, училище, променете условията, дайте на хората различна гледна точка, различни очаквания, повече възможности. Грижете се и ценете взаимоотношенията между учители и ученици, дайте на хората свободата да бъдат изобретателни и да внасят нововъведения в това, което правят и в училищата, някога изоставени, разцъфтява живот.

„Срещам се с много хора, които просто не харесват това, което правят.“ – казва Сър Кен Робинсън. „Минават през живота си свикнали с това. Не изпитват удоволствие от работата си, търпят я, вместо да й се радват и чакат почивните дни. Но също така срещам хора, които обичат това, което правят и не могат да си представят да правят нещо друго. Това, което правят, е тяхната същност, те изразяват себе си по този начин. За съжаление вторите са малцинството и има много причини за това, но една от тях е образованието. Образованието измества твърде много хора от техните дълбоко заложени таланти и трябва да ги търсите, трябва да създадете обстоятелствата, за да ги намерите, те често не са на повърхността. Това би трябвало да е една от целите на образованието.“ 


*Сър Кен Робинсън се занимава с проблемите на образованието дълги години. Заемал е редица академични позиции, както и е работил и с много правителства и международни организации за създаването на нови политики и стратегии в образованието. Канен е на много международни събития и форуми по теми за образованието, креативността и иновациите заради влиянието, което има върху аудиторията и идеите му в тези области. Автор е на книгите Out of our minds: Learning to be creative, The Element (преведена на български език) и Finding Your Element (излиза на 21 май 2013). Повече информация на: http://sirkenrobinson.com/

снимка: ted.com

източник