Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com

Чудесна статия, относно проектозаконът за детето:
от тук:
Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com

Проектът за Закон за детето се представя пред обществото с идеята, че държавата го обособява като самостоятелен правен субект, зачитайки личността на детето. Така тя се явява пряк гарант за спазването на неговите права, което обаче крие сериозен риск както за самото дете, така и за семейството.

Опитът за въвеждане на държавен контрол и стандарти за личния и семеен живот създава вероятност държавата да предизвести атрофия и

срив на семейната институция

Според правната логика, за да бъде едно лице самостоятелен правен субект, то трябва не само да е правоспособно, но и дееспособно. До навършване на пълнолетие детето е носител на права, но не е напълно дееспособно, затова отговорност за него носят родителите му. Те го представляват законно по отношение на неговите права и правни действия (съгласно Семейния кодекс и Закона за лицата и семейството) и носят първостепенна отговорност за осигуряване на висшите му интереси (според Конвенцията за правата на детето – КООНПД чл 18).

Докато расте, детето се нуждае от ръководство и напътствие, за да се научи да упражнява отговорно своите права и да съзнава последствията от изборите и постъпките си. Чл. 47 от Конституцията, чл. 17 от Семейния кодекс и чл. 5 и 14 от КООНПД са в съгласие с този житейски принцип и гарантират, че родителите осигуряват ръководство, т.е. възпитание на децата, в упражняването на техните права. Така че правото на възпитание на детето е друг важен елемент от родителските права.

От решаващо значение за развитието на детето е неговият постоянен близък контакт със значим за него възрастен. Интересите на детето не могат да бъдат защитени извън контекста на личните му отношения с един или повече постоянни и близки до него възрастни. Упражняването на такъв тип отношения с детето е съществена част от родителските права, регламентирани в Семейния кодекс.

Законът гарантира защита срещу отделяне на детето против волята на родителите му и съответно предаването му на други лица, които да упражняват родителските права, освен в случаите, когато родителят изгуби статута си на суверен чрез доказано престъпно поведение, като малтретиране или изоставяне на детето.

Законите се създават спрямо определено разбиране за нормалност, а в момента тече повсеместно предефиниране на нормалността на семейните взаимоотношения и отношенията родител - дете.

Основен недостатък на създадения законопроект

е размитият праг за намеса – т.е. ясно дефинираните основания за намеса в живота на семейството. Законопроектът разглежда незрялото, недееспособно дете, като пълноценен правен субект, който е самостоятелен и отделен от семейството, и като такъв взаимодейства пряко с държавата, което прескача границите на родителското представителство.

Според проекта детето е способно безопасно да се излага на влияние на различни агенти, в лицето на държавни служители и сътрудничещите си с тях неправителствени организации, без да е правно обвързано със семейството.

Правата на родителите се отричат и са окачествени като „права на собственост върху детето”, а не като гаранция за неговата лична защита. Това поставя под въпрос съгласуваността на законопроекта както с Европейската конвенция за правата на човека, която в чл.8 защитава неприкосновеността на семейния живот, така и с КООНПД, която в чл .9 гарантира закрила на детето срещу разкъсване на семейните връзки.

Още чл. 1 на законопроекта постановява, че държавата - а не родителите - осигурява подходяща икономическа, социална и дори културна среда на детето, както и свобода на възгледите и сигурност. По-нататък, в чл. 46 (5) представителството на родителите е ограничено до случаите, когато те са съгласни с държавната преценка за най-добрите интереси на конкретното дете. Всичко това, в съчетание с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2, които превръщат отнемането на дете от семейството му в административна, а не съдебна процедура – по усмотрението на социалния служител – говори, че държавата предпоставя, че именно тя представлява детето.

Оттук произтича и предвиденото в проектозакона право на държавата да съветва правно, медицински, сексуално и психологически децата на всякаква възраст, без знанието на техните родители. Това на практика означава, че

дееспособността на родителите бива априори ограничена

и им се вменява един вид частично запрещение по отношение на упражняването на родителските им права, или, с други думи, непълна дееспособност.

В чл.46 на проектозакона правата на родителите биват изцяло заместени от задължения. Те придобиват условен статут на временен настойник, а не на пълноправен родител.

Според проектозакона административните органи упражняват надзор върху личното развитие на детето, определят коя среда е подходяща за него. Те получават правото да го отнемат от семейството, ако социалните служители преценят, че грижите, полагани от родителите, са вредни за развитието на детето, или „не осигуряват емоционалното му развитие” например.

Така държавните органи се явяват органи по преразпределение на деца от неподходящи към подходящи родители. Счита се, че личните връзки между родители и деца не са от такова значение за развитието на децата, както държавните стандарти за оптимално развитие. Децата са държавен ресурс, който следва да се формира съгласно държавните планове, стратегии и изисквания.

В чл. 46 възпитанието и ръководството на детето липсват като права на родителите. Проектозаконът задължава родителя да подкрепя детето в "свободното" формиране на неговите възгледи, без да го ръководи и възпитава. Възпитанието съзнателно липсва в целия текст, освен като повод за

санкции срещу родителите

За сметка на това, функциите по възпитанието фигурират в проекта за Закон за предучилищното и училищно образование (ПЗПУО), където се прехвърлят на образователните институции.

Според двата проектозакона родителите са задължени от навършване на 4-годишна възраст на детето да го дадат за възпитание в държавни институции. В противен случай има сериозни санкции, включително отнемане на децата.

Проектозаконът не взима предвид правото на децата на личен живот и отношения. Предвижда се то да прекарва по-голямата част от деня в публична среда, под постоянно наблюдение. В тази среда, в името на „социализацията” и еманципацията от родителите, детето е лишено от възможността за близък личен контакт със значим за него възрастен.

Авторите на законопроекта възприемат рамките на

семейството като ограничение на свободата на детето

и инкубатор на насилие. Те обявиха публично, че искат да освободят детето от ограниченията. Целта на законопроекта според тях е да се премахне традиционната патриархална семейна култура, да се осъществи нещо като културна революция. Законът залага на контрола (наречен „мерки за подкрепа”, "превенция" и „предписания със задължителен характер”), санкциите и сплашването на родителите.

Според проектозакона държавата, чрез своите безлични по характер институции, може да замести личната връзка родител - дете. Очевидно е намерението на държавата именно тя да упражнява права и да извършва правни действия от негово име, което нарушава правото на детето да бъде представлявано именно от своите родители.

От нас зависи дали ще приемем подобна заявка за подмолна подмяна на ценностите - отхвърляне на ролята на връзката между родител и дете и закрилата, осигурявана от семейството, и замяната й с институционална отговорност за грижата за децата, въз основа на приемането на всички родители за виновни по презумпция.

via

Защо обучаваме децата си у дома

Това е една статия на майка, която обучава детето си у дома, а по-надолу са част от статията й по въпроса:

Защото пълним умовете на петокласниците тук в щатите с факти, които ще се окажат напълно безполезни и неуместни по времето, когато те ще са вече големи. Когато порастнат, тези неща отдавна ще са забравени.

Всичко, което всъщност научих в пети клас бе как да да се преструвам, че знам. Как да запаметявам неща само, за да мина тест. Това осъзнаване ме доведе до това да преоценя и да замисля над думата `нуждае се` (относно моето дете) и как една дефектна система, основана на стандартизирано тестване, решава, какво тябва да научи моето дете. Смятам, че ползваните методи и въпроси, които са покрити в обществените училища са остарели, а в някои случаи, откровено безмислени.

Та, какво би се случило ако пълним умовете на нашите петокласници с образователна опитност от истинският живот, с неща, които ги вълнуват и са им интересни? Какво по-дълбоко, по-смислено познание е възможно ако следваме децата си?

Да вземем например един петокласник, който се интересува от бейзбол. Лудо, страстно заинтересуван от бейзбол. Това може да доведе до изучаване на скоростта. На историята. На расови въпроси. На икономика. Той би научил отборите от различните щати и градове. География. Това може да доведе до семейни посещения на бейзболни игри. Посещения на спортни музеи. Той би научил за кариерата (професията) и дисциплината. С малко помощ и находчивост от страна на родителите, той би открил всичко това в собствени срокове, което би направило всичко по-силно. Това е начинът, по който ние естествено опознаваме нашия свят. Като сме заинтригувани.
от тук:
http://www.amberdusick.com/homeschoolingvoyage/why-we-homeschool/

Книга за Домашното Образование

Една майка описва обучението у дома.

Повечето домашно обучени деца са от християнски семейства.

Смятам, че и семейства с друга ценностна система могат да се възползват от техния опит.

`Това е тъканта на нашия семеен живот. Наслаждаваме се да учим. Наслаждаваме се един на друг. Нямам съвършени деца, а със сигурност и аз съм много несъвършена майка, но вярвам, че домашното училище позволи на Кермит и мен да използваме максимално времето, което имаме, да подготвим нашите деца за зрелия живот – и аз съм благодарна за това, и искам да прибавя моя глас на насърчение за другите, които обмислят да пътуват по този път.`

http://www.commentary.net/bgrecon/dbug.htm

Вдъхновеното Обучение - Валдорф и Монтесори

Една статия на Линдзи Евънс, относно видовете обучение, които вече лека полека навлизат и в България. Статията не е преведена цялата, като имам време, ще го направя. Като начало започва с Валдорфската педагогика и Обучението Монтесори:

By Lindsay Evans
Web Exclusive - August 15, 2008

Децата се раждат със силно естествено любопитство да разберат света около себе си. Родителите, които са първите и най-влиятелни учители на децата, често срещат трудности, объркване и тревога във връзка с планиране прехода на детето им към училищна среда.

Ранното детско обучение през времето се е облагодетелствало от мъдростта и проникновението на много отговорни индивиди и продължава да се развива и днес. Работата на Рудолф Щайнер, Мария Монтесори и други, значително е оформила начина, по който децата днес взаимодействат с учителите и вътре в класните стаи.

Чрез разпознаване нуждите на малките деца и осъществявайки стратегии за ефективно насочване на любопитството им, тези възпитатели са развили много различни, но високо разултатни методи, свързани с ранното детско възпитание. Много независими и обществено основани (държавни) училища, продължават да употребяват техните методи днес.

На пръв поглед, да опознаете различните възпитателни методи, които са популярни, може да ви се стори пряко сили. Най-честият въпрос е: `Кое различава тези философии една от друга?` Целта на тази статия е да представи няколко добре познати видове обучение и да подчертае различията им, така че родителите ще имат основа в знанията си, когато търсят училище, което да подхожда на тяхното семейство.

Валдорф

Валдорфското обучение е основано на работата на австрийският учен и философ Рудолф Щайнер. Първото валдорфско училище е основано през 1919 г. и следва изследванията на Щайнер в нов клон на философията, която той нарекъл антропософия (гръцка дума, със значение – човешка мъдрост). 

Щайнер вярвал, че човешките духовни преживявания могат да бъдат анализирани, ползвайки научни разсъждения и споделени с другите, за да се облагодетелства човечеството като цяло. 

На всеки индивид би трябвало да се позволи неограничена лична свобода, за да изследва и разсъждава върху духовността; получената мъдрост в замяна ще подхрани тялото и душата.   

Въпреки че Антропософията не се преподава директно като предмет на валдорфските ученици, тази парадигма (модел) на духовна мъдрост е родила педагогическо движение, чиято установена цел е, според сайта waldorfanswers.org, да `създава индивиди, които са способни самостоятелно (сами със себе си) да придадат значение на живота си.`

Във валдорфската педагогика се използват естествени материали като дърво и вълна за играчки и обзавеждане, за да се подхранва детското инстинктивно уважение към природата. 

Учениците, особено в ранното си детство са запознавани с нов материал по артистичен начин – чрез приказки, музика или театрално представление например – за да ангажират напълно сетивата на децата и въображението им. 

Подхранването на цялото дете - `глава, ръце и сърце` е съществено в моделът на валдорфското образование. 

Тъй като валдорфската педагогика се стреми да балансира академичното познание с артистични и практични занимания, децата могат да учат плетене, градинарство, движение и други умения, заедно с академичния материал. 

`Ранното детство е невероятно богато време на растеж и учене, но процесът на учене е много по-важен от съдържанието на научаваното в този етап на животът`, казва Джоун Олмон (Joan Almon, coordinator of the Alliance for Childhood), координатор на Алиансът за Детство и редактор на книгата `Какво е валдорфска детска градина?` 

В предучилищна възраст и в детската градина, фокусът типично е върху игра, въображение, имитиране, изкуство, движение и вълшебни приказки. `Моделът за ранното детско образование не е училищен модел, а домашен, с деца от различни възрасти изживяващи заедно живота, както го правят близките в едно семейство`, казва Олмон.

Монтесори

Д-р Мария Монтесори, италиански лекар и педагог, отваря първото училище монтесори в Рим през 1907 г. последвало дипломната й работа с деца с умствени проблеми. Нейният успех с проблемни деца я накарал да развие образователна философия, която да помогне на деца от цял свят. Монтесои вярвала, че децата са родени схватливи, любопитни и имат чудесната способност да се обучават сами, когато са предразположени с подходящи материали и дейности. 

Монтесори говори за детското попиващо съзнание и разглежда децата като способни същества, на които, когато им се даде уважение и доверие блестят в самостоятелно насочена към тях образователна среда.

Класната стая при Монтесори е дом на деца в групи с три години разлика (0-3, 3-6 и т.н.). Класната стая задоволява нуждите и интересите на детето, създавайки образователна среда, където децата могат свободно да се местят от една внимателно подготвена активност кам друга както пожелаят. 

Мебелировката, която е съобразена с ръста на децата, растения и саксии и малки животни правят класната стая удобен детски свят. 

Учителят запознава с нови материали децата индивидуално и показва правилното им ползване, после остава тих и спокоен до детето, докато то експериментира и открива творчески тази активност. Практичните житейски материали учат децата на самостоятелни умения като например почистване, наливане, смесване, сгъване и насочва детската наслада от ученето към всичките пет сетива. 

Тези материали оисновено са самопоправящи се (self-correcting) (Опа, водата се разля, докато я наливах!), и така утвърждават детската спосоност да учат себе си. 

Учителите Монтесори са обучени да разпознават чувствителните периоди в детското развитие и да използват наблюденията си върху децата в тази среда като основа при продължаването на учебната програма. 

Едно дете може да повтаря активностите, колкото пъти иска докато постигне овладяването им. Учителят отговаря всяко дете да овладее всички дейности и материали в стаята през три годишният му престой там.

Едно проучване през 2006г. на д-р Анджелин Лилард и Никол Елз-Куест, публикувано в списание ` Science `, съобщава, че деца с монтесори образование се представят като или по-добре от традиционно обучени деца в академични и социални предмети. 

Д-р Лилард отдава тези заключения предимно на специалните монтесори обучителни материали, изграждане на социални умения и насочената към детето програма на монтесори. `Често в монтесори има специално социално обучение с уроци как да се разрешават конфликти, любезно помолване за нещо и т.н. Вярвам, че децата виждат все повече примери за бедно социално взаимодействие в обществото и затова се нуждаят от точно такова обучение и разиграване на ситуации`, казва Лилард.

Additional Options
You may also consider options such as a public preschool or kindergarten. Visit your local public school and talk to parents whose kids are enrolled. Depending on the school district, teachers, and funding, you may find a successful program that works for you.

Another option is a cooperative preschool or kindergarten. Co-ops are independent schools organized and administered by a group of parents who hire trained teachers for their children. Parents share responsibilities of running the school and assist in the classroom on a rotating basis. You can learn more here: www.preschools.coop

In Sudbury schools, children are free to direct their education and are guided by their own interests. Sudbury model schools believe that a person's character, rather than a specific body of knowledge, will determine success in life. Although more common for older children, many Sudbury schools offer preschool and kindergarten programs as well (www.sudburynetwork.org).

Of course, homeschooling is also an option. A growing number of mothers choose to educate their children at home in small independent groups. Curriculum resources and social networks abound online. Here is a good place to start: www.homeschool.com.


Lindsay Evans is a freelance writer and teacher at her daughter's Montessori school.
via - Inspired Education