четвъртък, 12 април 2012 г.

Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com

Чудесна статия, относно проектозаконът за детето:
от тук:
Родителите имат права на децата, а не върху децата / Glasove.com

Проектът за Закон за детето се представя пред обществото с идеята, че държавата го обособява като самостоятелен правен субект, зачитайки личността на детето. Така тя се явява пряк гарант за спазването на неговите права, което обаче крие сериозен риск както за самото дете, така и за семейството.

Опитът за въвеждане на държавен контрол и стандарти за личния и семеен живот създава вероятност държавата да предизвести атрофия и

срив на семейната институция

Според правната логика, за да бъде едно лице самостоятелен правен субект, то трябва не само да е правоспособно, но и дееспособно. До навършване на пълнолетие детето е носител на права, но не е напълно дееспособно, затова отговорност за него носят родителите му. Те го представляват законно по отношение на неговите права и правни действия (съгласно Семейния кодекс и Закона за лицата и семейството) и носят първостепенна отговорност за осигуряване на висшите му интереси (според Конвенцията за правата на детето – КООНПД чл 18).

Докато расте, детето се нуждае от ръководство и напътствие, за да се научи да упражнява отговорно своите права и да съзнава последствията от изборите и постъпките си. Чл. 47 от Конституцията, чл. 17 от Семейния кодекс и чл. 5 и 14 от КООНПД са в съгласие с този житейски принцип и гарантират, че родителите осигуряват ръководство, т.е. възпитание на децата, в упражняването на техните права. Така че правото на възпитание на детето е друг важен елемент от родителските права.

От решаващо значение за развитието на детето е неговият постоянен близък контакт със значим за него възрастен. Интересите на детето не могат да бъдат защитени извън контекста на личните му отношения с един или повече постоянни и близки до него възрастни. Упражняването на такъв тип отношения с детето е съществена част от родителските права, регламентирани в Семейния кодекс.

Законът гарантира защита срещу отделяне на детето против волята на родителите му и съответно предаването му на други лица, които да упражняват родителските права, освен в случаите, когато родителят изгуби статута си на суверен чрез доказано престъпно поведение, като малтретиране или изоставяне на детето.

Законите се създават спрямо определено разбиране за нормалност, а в момента тече повсеместно предефиниране на нормалността на семейните взаимоотношения и отношенията родител - дете.

Основен недостатък на създадения законопроект

е размитият праг за намеса – т.е. ясно дефинираните основания за намеса в живота на семейството. Законопроектът разглежда незрялото, недееспособно дете, като пълноценен правен субект, който е самостоятелен и отделен от семейството, и като такъв взаимодейства пряко с държавата, което прескача границите на родителското представителство.

Според проекта детето е способно безопасно да се излага на влияние на различни агенти, в лицето на държавни служители и сътрудничещите си с тях неправителствени организации, без да е правно обвързано със семейството.

Правата на родителите се отричат и са окачествени като „права на собственост върху детето”, а не като гаранция за неговата лична защита. Това поставя под въпрос съгласуваността на законопроекта както с Европейската конвенция за правата на човека, която в чл.8 защитава неприкосновеността на семейния живот, така и с КООНПД, която в чл .9 гарантира закрила на детето срещу разкъсване на семейните връзки.

Още чл. 1 на законопроекта постановява, че държавата - а не родителите - осигурява подходяща икономическа, социална и дори културна среда на детето, както и свобода на възгледите и сигурност. По-нататък, в чл. 46 (5) представителството на родителите е ограничено до случаите, когато те са съгласни с държавната преценка за най-добрите интереси на конкретното дете. Всичко това, в съчетание с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2, които превръщат отнемането на дете от семейството му в административна, а не съдебна процедура – по усмотрението на социалния служител – говори, че държавата предпоставя, че именно тя представлява детето.

Оттук произтича и предвиденото в проектозакона право на държавата да съветва правно, медицински, сексуално и психологически децата на всякаква възраст, без знанието на техните родители. Това на практика означава, че

дееспособността на родителите бива априори ограничена
и им се вменява един вид частично запрещение по отношение на упражняването на родителските им права, или, с други думи, непълна дееспособност.

В чл.46 на проектозакона правата на родителите биват изцяло заместени от задължения. Те придобиват условен статут на временен настойник, а не на пълноправен родител.

Според проектозакона административните органи упражняват надзор върху личното развитие на детето, определят коя среда е подходяща за него. Те получават правото да го отнемат от семейството, ако социалните служители преценят, че грижите, полагани от родителите, са вредни за развитието на детето, или „не осигуряват емоционалното му развитие” например.

Така държавните органи се явяват органи по преразпределение на деца от неподходящи към подходящи родители. Счита се, че личните връзки между родители и деца не са от такова значение за развитието на децата, както държавните стандарти за оптимално развитие. Децата са държавен ресурс, който следва да се формира съгласно държавните планове, стратегии и изисквания.

В чл. 46 възпитанието и ръководството на детето липсват като права на родителите. Проектозаконът задължава родителя да подкрепя детето в "свободното" формиране на неговите възгледи, без да го ръководи и възпитава. Възпитанието съзнателно липсва в целия текст, освен като повод за

санкции срещу родителите

За сметка на това, функциите по възпитанието фигурират в проекта за Закон за предучилищното и училищно образование (ПЗПУО), където се прехвърлят на образователните институции.

Според двата проектозакона родителите са задължени от навършване на 4-годишна възраст на детето да го дадат за възпитание в държавни институции. В противен случай има сериозни санкции, включително отнемане на децата.
Проектозаконът не взима предвид правото на децата на личен живот и отношения. Предвижда се то да прекарва по-голямата част от деня в публична среда, под постоянно наблюдение. В тази среда, в името на „социализацията” и еманципацията от родителите, детето е лишено от възможността за близък личен контакт със значим за него възрастен.

Авторите на законопроекта възприемат рамките на
семейството като ограничение на свободата на детето

и инкубатор на насилие. Те обявиха публично, че искат да освободят детето от ограниченията. Целта на законопроекта според тях е да се премахне традиционната патриархална семейна култура, да се осъществи нещо като културна революция. Законът залага на контрола (наречен „мерки за подкрепа”, "превенция" и „предписания със задължителен характер”), санкциите и сплашването на родителите.

Според проектозакона държавата, чрез своите безлични по характер институции, може да замести личната връзка родител - дете. Очевидно е намерението на държавата именно тя да упражнява права и да извършва правни действия от негово име, което нарушава правото на детето да бъде представлявано именно от своите родители.

От нас зависи дали ще приемем подобна заявка за подмолна подмяна на ценностите - отхвърляне на ролята на връзката между родител и дете и закрилата, осигурявана от семейството, и замяната й с институционална отговорност за грижата за децата, въз основа на приемането на всички родители за виновни по презумпция.