Dr Jordan B Peterson
June 8, 2020
Джордън Питърсън предупреждава в това видео за нагласите в университетите на запад.
Говори за хора, които следват в живота си мисията да подкопаят самата западна цивилизация, тъй като я смятат за корумпирана, потискаща, тиранична и патриархална.
Това са идеолози, които предполагат, че цялата истина е субективна, че всички полови различия са социални понятия и че западния империализъм е единствения източник на всички проблеми в третия свят.
Това са пост-модернистите, които налагат нарастващ и непрекъснат активизъм в колежите.
Те произвеждат тълпи, които яростно и насилствено спират речите на говорители в кампусите, „Полиция на езика”, която пази като нещо свято използването на измислени джендър местоимения и декани, чиято прехрана зависи от налудничавото изкореняване на дискриминация, когато такава не съществува или се среща минимално.
Сега се случва така, че децата ни не ги учат на мислят критично, да пишат ясно или говорят правилно, но така че да следват разрушителния модел на своите учители.
Сега е възможно да се завърши ниво на английски език и никога да не срещнеш Шекспир – един от онези мъртви бели мъже, чиито произведения подчертават нашето общество на потисничество.
За да разберем и да се противопоставим на пост-модернистите, идеите, според които те ориентират себе си, трябва да бъда ясно определени и разбрани.
Първо е тяхното несвещено единство - на разнообразие, безпристрастие (справедливост) и обхват (включване).
Разнообразието се определя не чрез мнението на отделния човек, а от раса, етническа принадлежност или сексуална идентичност.
Безпристрастието вече не е цел за равенство на възможностите, но настояване за равенство на резултата.
Обхватът е използването на квоти, основани на идентичността, за да се постигне това погрешно схващане за равенство.
Всички класически права на запада са смятани за второстепенни в тези нова ценностна система.
Например свободата на словото – най-важния стълб на демокрацията. Пост-модернистите отказват на повярват, че добронамерени хора могат да разменят идеи и да достигат консенсус и разбирателство. Вместо това, техният свят е Хобсов кошмар, на групи с различна идентичност, които непрекъснато воюват за власт.
Те не виждат идеите, които са противоположни на тяхната идеология просто като неправилни. Виждат ги като неделима част от потисническата система, която желаят да изместят. И смятат за морално задължение да задушат и ограничат тяхното изразяване.
После – отхвърлянето на свободния пазар, на самата идея, че свободната и доброволна търговия облагодетелства всички.
Те няма да приемат и признаят, че капитализмът е издигнал стотици милиони хора, така че да могат за пръв път в историята да си позволят храна, подслон, дрехи, транспорт и дори забавления и пътешествия. Тези, които се класифицират за бедни в САЩ, и прогресивно навсякъде другаде, има възможността да посрещнат основните си нужди.
Междувременно, в някога процъфтяваща Венецуела, доскоро плакат на тези радикали, средната класа се реди на опашки за тоалетна хартия.
И накрая – политиката за идентичност. Пост-модернистите не вярват в индивидите, в отделния човек със собствена самоличност и индивидуалност. Според тях ти всъщност си екземпляр и образец на твоята раса, пол или полово предпочитание.
Също така си или жертва, или потисник.
Групата на жертвите никога не може да направи нещо лошо или грешно.
А втората, на потисниците, никога не може да направи нещо хубаво.
Такива идеи за жертвеност, не правят нищо друго, освен да оправдаят използването на сила и да пораждат вътрешногрупови конфликти.
Всички тези идеи, произлезли от Карл Маркс, немски философ от 19 в., който вижда света като огромна борба на класите – буржоазията срещу пролетариата. Грабещите богати, срещу отчаяните бедни. Но където и да се използват идеите му на практика, в Съветския съюз, Китай, Виетнам, Камбоджа, целите икономики се провалят, а десетки милиони са убити.
И тези идеи сега се връщат в нова премяна като политики за идентичност.
Гнилите идеи на пост-модерните, нео-марксисти, трябва да се пратят в боклука на миналото.
Но вместо това те продължават да бъдат ползвани в самите институции, където основните идеи на запада трябва да бъдат разпространявани сред поколенията.
Ако не се спре, пост-модернизмът, ще направи с Америка и целия западен свят това, което вече направи в университетите.
Джордан Питърсън, професор по психология в университета в Торонто.
Говори за хора, които следват в живота си мисията да подкопаят самата западна цивилизация, тъй като я смятат за корумпирана, потискаща, тиранична и патриархална.
Това са идеолози, които предполагат, че цялата истина е субективна, че всички полови различия са социални понятия и че западния империализъм е единствения източник на всички проблеми в третия свят.
Това са пост-модернистите, които налагат нарастващ и непрекъснат активизъм в колежите.
Те произвеждат тълпи, които яростно и насилствено спират речите на говорители в кампусите, „Полиция на езика”, която пази като нещо свято използването на измислени джендър местоимения и декани, чиято прехрана зависи от налудничавото изкореняване на дискриминация, когато такава не съществува или се среща минимално.
Сега се случва така, че децата ни не ги учат на мислят критично, да пишат ясно или говорят правилно, но така че да следват разрушителния модел на своите учители.
Сега е възможно да се завърши ниво на английски език и никога да не срещнеш Шекспир – един от онези мъртви бели мъже, чиито произведения подчертават нашето общество на потисничество.
За да разберем и да се противопоставим на пост-модернистите, идеите, според които те ориентират себе си, трябва да бъда ясно определени и разбрани.
Първо е тяхното несвещено единство - на разнообразие, безпристрастие (справедливост) и обхват (включване).
Разнообразието се определя не чрез мнението на отделния човек, а от раса, етническа принадлежност или сексуална идентичност.
Безпристрастието вече не е цел за равенство на възможностите, но настояване за равенство на резултата.
Обхватът е използването на квоти, основани на идентичността, за да се постигне това погрешно схващане за равенство.
Всички класически права на запада са смятани за второстепенни в тези нова ценностна система.
Например свободата на словото – най-важния стълб на демокрацията. Пост-модернистите отказват на повярват, че добронамерени хора могат да разменят идеи и да достигат консенсус и разбирателство. Вместо това, техният свят е Хобсов кошмар, на групи с различна идентичност, които непрекъснато воюват за власт.
Те не виждат идеите, които са противоположни на тяхната идеология просто като неправилни. Виждат ги като неделима част от потисническата система, която желаят да изместят. И смятат за морално задължение да задушат и ограничат тяхното изразяване.
После – отхвърлянето на свободния пазар, на самата идея, че свободната и доброволна търговия облагодетелства всички.
Те няма да приемат и признаят, че капитализмът е издигнал стотици милиони хора, така че да могат за пръв път в историята да си позволят храна, подслон, дрехи, транспорт и дори забавления и пътешествия. Тези, които се класифицират за бедни в САЩ, и прогресивно навсякъде другаде, има възможността да посрещнат основните си нужди.
Междувременно, в някога процъфтяваща Венецуела, доскоро плакат на тези радикали, средната класа се реди на опашки за тоалетна хартия.
И накрая – политиката за идентичност. Пост-модернистите не вярват в индивидите, в отделния човек със собствена самоличност и индивидуалност. Според тях ти всъщност си екземпляр и образец на твоята раса, пол или полово предпочитание.
Също така си или жертва, или потисник.
Групата на жертвите никога не може да направи нещо лошо или грешно.
А втората, на потисниците, никога не може да направи нещо хубаво.
Такива идеи за жертвеност, не правят нищо друго, освен да оправдаят използването на сила и да пораждат вътрешногрупови конфликти.
Всички тези идеи, произлезли от Карл Маркс, немски философ от 19 в., който вижда света като огромна борба на класите – буржоазията срещу пролетариата. Грабещите богати, срещу отчаяните бедни. Но където и да се използват идеите му на практика, в Съветския съюз, Китай, Виетнам, Камбоджа, целите икономики се провалят, а десетки милиони са убити.
И тези идеи сега се връщат в нова премяна като политики за идентичност.
Гнилите идеи на пост-модерните, нео-марксисти, трябва да се пратят в боклука на миналото.
Но вместо това те продължават да бъдат ползвани в самите институции, където основните идеи на запада трябва да бъдат разпространявани сред поколенията.
Ако не се спре, пост-модернизмът, ще направи с Америка и целия западен свят това, което вече направи в университетите.
Джордан Питърсън, професор по психология в университета в Торонто.
-
Dangerous People Are Teaching Your Kids
You may not realize it, but you are funding some dangerous people. They are indoctrinating young minds with their resentment-ridden ideology.
They have made it their life’s mission to undermine Western civilization itself, which they regard as corrupt, oppressive, and patriarchal.
We rack up education-related debt, not so our children can learn to think critically, write clearly, or speak properly, but so they can model their mentors’ destructive agenda.
Unless we stop it, post-modernism will do to America and the entire Western world what it’s already done to its universities.
Thank you PragerU.com for this video.
You may not realize it, but you are funding some dangerous people. They are indoctrinating young minds with their resentment-ridden ideology.
They have made it their life’s mission to undermine Western civilization itself, which they regard as corrupt, oppressive, and patriarchal.
We rack up education-related debt, not so our children can learn to think critically, write clearly, or speak properly, but so they can model their mentors’ destructive agenda.
Unless we stop it, post-modernism will do to America and the entire Western world what it’s already done to its universities.
Thank you PragerU.com for this video.
